Перейти к основному содержанию
Переведено на болгарский Красимиром Георгиевым
СТИХОВЕ превод: Красимир Георгиев ПЕТСТИШИЕ На късия повод на времето към миналото не гледаш, до бъдещето не стигаш и цяло денонощие от вечността - тик-так-тик-так-тик-так… —————————— В ЧЕТИРИ РЕДА * С бронз снагата си обхванах, вечни почести избрал, но от мен герой не стана - тежичък материал! * В горския гъстак вилня топор и настана пустота край нас, но отчаяно държи отпор бледен лист от най-последен храст! * На пост пред вечността огъваш крак и чакаш, после други те подменят и чуваш: драска като мишка пак там пролетното земно наше време! * Бог плачеше и стихове четеше по руски, мъката в глаголи заглушил. Тъй на сърцето болката чертаеше, перцето на душата ни спасил. ПЯТИСТИШИЕ на коротком поводке времени - в прошлое не оглянуться, до будущего не достать… и круглые сутки вечности тик-так-тик-так-так-так —————————— В ЧЕТЫРЕ СТРОКИ * Бронзу вечного покроя на себя примерил я, но не вышло мне в герои - слишком тяжек матерьял! * В гуще леса погулял топор, и теперь здесь встала пустота, но дает отчаянно отпор палый лист с последнего куста! * Ты на посту у вечности стоишь И ждешь, когда тебя другие сменят, И слышишь, как скребется, словно мышь, Весеннее земное наше время! * Бог плакал и читал стихи по-русски, томление в груди глаголом заглушив. Ведь сердца боль - полоска жизни узкая, спасает всё на пёрышке души. https://literaturensviat.com/?p=129596